Като малък, много преди да се запозная по-обстойно с дейността в архивите, аз си представях архивистите като сприхави ниски създания с огромни надраскани очила, крепящи се на още по-големите им зачервени от домашно вино носове.
В детските ми представи те бяха обути със скъсани домашни чехли и носеха дрехи, маскирани от кръпки, толкова много, че отдавна нямаше и конче от закърпваното облекло.
Обитаваха мрачните подземия на старите замъци, в които тъмнината е толкова плътна, та често притискайки изгася лоените свещи, а мухъла е толкова стар, че отдавна е забравил какво е мухъл и толкова надменен, че не говори с никой. Мотаеха се накуцвайки, архиварите из тесните катакомби, които почти никога не напускаха, ругаеха плъховете, които за да се докажат пред женските, гризяха кориците на книгите. Ругаеха проскубаните котараци, че не гонят плъховете, ругаеха себе си и така цял ден като прекъсваха само докато се изкашлят от прахоляка върху скрижалите и докато отпиват глътка от вкисналото вино.
Нямаха близки и приятели, бяха отдадени само на работата си, а тя не бе просто част, а целият им живот. Рано сутрин ставаха, прогонваха прилепите, закусваха мляскайки шумно и се заемаха с архивите. Когато някой дойдеше да потърси документ, те го оглеждаха подозрително от главата до петите и на бързо изстрелваха десетина въпроса с проучвателна цел. След това, куцукайки, отиваха до рафта с търсения ръкопис, внимателно го взимаха и издухваха праха от него, след което с дълго оттрениран жест го даваха на клиента, чак след като изкопчат обещание и клетва от него, да го пази с цената на своя живот.
За архиварите според мен, най-голямото богатство бяха опърпаните стари ръкописи, събирани и предавани от баща на син и грижливо подреждани в тъмници, далеч от любопитни погледи. Там кътаха карти на съкровища, описания и разкази за отдавна забравени битки, за вече потънали в миналото герои и злодеи, за изчезнали светове и техните обитатели, живота приключенията и мечтите им. В тесните си бърлоги архивистите криеха тайните на цялото човечество, а и такива отпреди него.
Е, аз вече доста съм пораснал (поне на размер). Знам, че реалността е съвсем различна от детските ми представи. Навлизат все нови и нови технологии, но има едно нещо, което сега откривам, че е точно така, както като дете съм си го представял. Архивистите все пак кътат тайните на цялото човечество, а и такива отпреди него!